Шкорпиловци
| Шкорпиловци | |
 | |
  Шкорпиловци  Шкорпиловци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 790 души[1] (15 март 2024 г.) 72,2 души/km² |
| Землище | 10,956 km² |
| Надм. височина | 1 m |
| Пощ. код | 9112 |
| Тел. код | 05140 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 83404 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Долни чифлик Красимира Анастасова (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Шкорпиловци Атанас Кателиев (СДС, БНД, ВМРО-БНД, ...) |
| Шкорпиловци в Общомедия | |
Шко̀рпиловци е село в Североизточна България. То се намира в община Долни чифлик, област Варна.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 40 км южно от Варна и на 2 км от морето. Има курортна част, която е в непосредствена близост до морето.
История[редактиране | редактиране на кода]
Името му произлиза от братята изследователи Шкорпил. Старото му име е Фъндъклъ. Наименованието прозхожда от турски език и означава Лешникова градина.
В близост до селото има останки от четири антични селища. При малка крепост на морския бряг е открита и късноантична трикорабна църква с мозаечен под, унищожен между 1917 и 1966 година.[2]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 737 | 100 |
| Българи | 463 | 62,82 |
| Турци | 72 | 9,76 |
| Цигани | 56 | 7,59 |
| Други | ? | ? |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Не отговорили | 141 | 19,13 |
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Шкорпиловци е спокойно място за лятна почивка на море, което съчетава морски плаж и планински поляни. В селото се намират множество хотели и почивни станции. В курорта има заведения за хранене, барове, лятно кино, сърф и кайт училище. Природата около курорта е характерна с уникалното си разнообразие и отдалеченост от други курорти и селища.
Големината на плажната ивица осигурява много незаети пространства, дори и в пика на сезона. Бреговата линия е права, без залив, което е предпоставка и за вълни при северни и североизточни ветрове. Мястото е едно от най-добрите за практикуване на сърф, уиндсърф и кайт по нашето Черноморие. Плажът е едноименна защитена зона по Директивата за местообитанията. В близост е и резерватът „Камчийски пясъци“.
Тук е базирана ихтиоложка станция на БАН с внушителен мост с дължина 300 м., северно от него на 30 м. по дъното има останки в ивица от около 10 м от предишен мост, които могат да бъдат опасни за плуващите при вълнение и ниска видимост. Има идеални места за къмпинг (в гората).
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Братя Шкорпил – чешко-български археолози, основатели на българската археологическа наука и музейно дело:
- Карел Шкорпил – откривател на Плиска, първата столица на Дунавска България;
- Херман Шкорпил и
- Владимир Шкорпил.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 95.
- ↑ „Справка за населението на село Шкорпиловци, община Долни чифлик, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-10. Посетен на 18 декември 2016.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 18 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 декември 2016. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
